,,Ако можеше да премахнеш едно нещо от света, кое ще е то?" Избрах да попитам това в социалните мрежи, тъй като повечето хора имат недоволство към света и за мен е интересно да разбера кое е нещото, което повечето хора искат да премахнат. Въпросът, който зададох е свързан с това, всеки да изрази недоволството си към вредни или нежелани аспекти на света. Отговорите на този въпрос обикновено показват личните предпочитания и ценности. Хората разкриват какво считат за най-съществено и какво биха искали да видят в света около тях.
Ето го и моят отговор на въпроса: Нищо няма да премахна! Това, което е в момента, е такова каквото е, и има някакъв смисъл да е там. Ако аз премахна нещо, то значи да има празнота. Премахването е минус, а минуса е липса. На мястото на тази липса ще трябва да има нещо, за да няма празнота. Повечето хора искат да премахнат неща, които им създават трудности. В живота, когато изпитваме трудности или отрицателни моменти, те са като ,,минуси'' както в математиката. Защото тези ,,минуси'' ни връщат назад, отнемат ни от енергията, падаме духом, но те ни карат и да преосмислим живота си, и после да продължим с по-смели крачки напред. Точно тези ,,минуси'' правят историята ни уникална. Вместо да се опитваме да премахнем тези трудности, можем да ги видим, като част от нашия път и да добавим още положителни неща, които да запълнят нашия живот с радост и смисъл. Та, по този повод моя отговор е, нищо няма да премахвам, а ще разместя и добавя неща, които дават усещането за живот.
В училище се акцентира на умения, като запаметяване и преразказване, но не се насърчават учениците да изразяват собствените си гледни точки и мнения. Този дефицит в образованието подтиква децата да подражават на тези, които имат смелостта да изразяват себе си. Не може човек да бъде автентичен, ако му липсва увереност да се покаже такъв, какъвто е, затова му се налага да копира някой, който е по-смел да изрази себе си. Факт е колко възрастни хора има, които не могат да вземат решение или нямат мнение...защото в училище се учи какво да мислиш, а не се дава свобода да изразиш ти своите мисли. Затова е важно да се внедри обучение, което насърчава учениците да бъдат автентични в изразяването на своите виждания. Важно е също да се премахне излишната и сложна информация, а на нейно място да има занятия свързани с емоционално здраве. Децата да решават реални житейски проблеми, според възрастта си и да развиват умения, които ще са им полезни за реалния живот. Така ще бъдат подготвени за предизвикателствата, извън училище.
Според медицината има заболявания, които са нелечими и доживотни. Въпреки това, обаче има хора, които са се справили и излекували от такива заболявания. Предлагам нов подход - да се направят списъци на излекувани хора, както и да бъдат описани техните истории. Лекарите трябва да спрат да твърдят, че дадено заболяване е нелечимо, щом има дори и един човек излекуван от него. Всеки, който е болен от някое от тези заболявания, които медицината твърди, че са нелечими, да може още в кабинета на лекаря да се запознае с историята на човек, които се е справил с това заболяване, чрез собствени усилия и промени в начина си на живот. Тази революционна промяна в медицинския подход, която предлагам, осигурява на пациентите вяра, в собствените възможности да се излекуват и оптимизъм, в добрия изход. Подтиква ги да участват в собственото си лечение, като виждат примери на успех и излекуване, вместо да чуват заключения за безизходност, които ги водят до безнадеждност. Споделянето на истории за успешното преодоляване на трудности укрепва психическата устойчивост и дава енергия да се справи човек, с това през което преминава.
Ако някой се възмущава за нещо и иска да промени света, да излезе, да говори и пише за това, да го превърне в своя мисия. Поради личния ми опитност и стигайки до заключението, че психика с химия не се лекува, моята мисия е да споделям важността на погледа навътре и възможното емоционално изцеление с природен продукт - капките на д-р Бах.
Важно е обществото да промени своя мироглед, относно терапията, и да я приеме, като нормална грижа за себе си. Точно както при болен зъб отиваме на зъболекар, така и при емоционални трудности трябва да потърсим помощ от терапевт. Колкото повече хора осъзнаят важността на емоционалното здраве, толкова по-голям ще бъде броят на щастливите, удовлетворени и здрави хора в обществото. А нали това е целта, да живеем в един по-добър свят!?